повод да се впусна в писане са два материала които ме впечатлиха напоследък из джунглата от информация в мрежата. единият беше посветен на съвременните номади а другия беше едно приятно филмче за младеж тръгнал на пътешествие от Орегон до Патагония.
очевидно нещо се променя. човечеството прави своите опити да разбие гранита на старите си парадигми и модели за живеене. търси начини. експериментира. създава суб култури в които идеите се подлагат на тест. ще нарека тази част от човечеството която се занимава с тези неща напредничава. ще го направя не за да им лепна комплимент а защото те това правят – опитват се да мръднат затлъстялата ни цивилизация от неизбежния и смъртоносен инфаркт към различно от самоунищожението бъдеще.
от моя гледна точка нещата изглеждат така – започнах съзнателния си живот в средата на обречена епоха в което мнозинство от идеалисти хранеха мацинствен но мощен карценом от паразити доказвайки ненавременността на една от най-великите утопии на човечестото – тази за равенството и “всекиму според потребностите”. от това време взех желанието си да се бунтувам срещу очевидната глупост и обществените хипнози. следващата част от живота ми премина през незибежното срутване на споменатата епоха и ужасно нескопосаните опити на моето поколение да изгради нещо ново на базата на срутеното. но това е все едно да започнеш да строиш в град съсипан от бомбардировки без да изчистиш руините. поколението ми опита всичко и в крайна сметка създаде своите наследници достатъчно объркани за да повторят повечето от грешките направени от нас.
за добро или зло съм свидетел на раждането и развитието на следващото поколение, за което старите парадигми дефинирали моя живот са древна археология. не всичко в това поколение ми харесва но аз ги оценявам през петдесет-говишната си призма на наслагани модели разочарования трудни победи и безобразен кост/бенефит баланс, ако ме разбирате ‘кво искам да кажа. това поколение е свежо в своята наивност и качествено нова глупост (тъй като не е успяло още да помъдрее). пътя по който търси себе си е немислим за времето в което аз се упражнявах в това. варира от богоподобни гении до безкрупулни убийци. не знам дали са “деца индиго” или “намсикоя раса” – и двете неща ми звучат еднакво абсурдно и дантелено – но са различни. защото търсят нов начин. търсят нови правила. търсят нов модел който да замени абсурда на болната ни цивилизация.
един господ знае (буквално) дали ще успеят или не. на мен лично ми е приятно да виждам тези опити и ми е жал че те са все още толкова неподплатени с мъдростта на живеенето. жал ми е защото няма да ми стигне времето да видя първите сериозни резултати. казвам неподплатени защото новите парадигми са все още много лични. те тепърва ще оформят обществен модел който да получи авторитет при определяне на посоката на цивилизацията ни. новите номади, пътешественици, фенове на природосъобразния живот, екстремни спортисти, нестандратни и невероятни таланти са все още предимно зрелище отколкото структуро-определящ слой в обществото. това което тези хора правят е все още с образа на бягство от старото (и очевидно смъртоносно) клише към нещо ново и непознато което не е задължително да се увенчае с успех но поне не е познатата низходяща спирала на самоунищожението.
политиката, политическата класа, така наречената демокрация и устройството на света в сегашния си вид са обречени. моделът на управление на разпределението на благата е ужасно неуместен за епохата в която данните и информацията са общодостъпни и безкрайно лесни за манипулиране от всеки. монопола върху Истината не съществува което прави упражняването на властта в досегашните си алгоритми доста гадна работа. винаги ще има хора които да пазят ревниво това статукво и ще го направят с цената на всичко но обществената маса се движи по друг закон в своето мнозинство и този закон изисква търсенето на здравословна за обществения оргзанизъм парадигма. освен това е обективен – сиреч не зависи от мераците на субектите а просто се случва така или иначе.
колкото по-очевидна става идиотската заблуда наречена представителна демокрация толкова по наложително ще е цивилизацията ни да създаде алтернатива на методите на производство и разпределение на блага. и това няма да е плод на нечии килийни мъки и умозрения довели до толкова скапани идеологии напоследък а процес в който стихийното ще получи посока на базата на възможността за споделяне и глобално комуникиране. причината човечеството да има интернет и социални мрежи е далеч по дълбока от първоначалното въодушевление да имаш достъп до всички гаджета на света или поне в близка околност. това е подготовка на цивилизацията ни за нов начин на формиране на ценностната ни система в която възможностите за манипулации са минимизирани а информирания избор от право се превръща в задължение.
ако не се самоунищожи цивилизацията ни ще премахне и то по скоро от колкото може да се предположи овластяането като средство за преразпределяне. изглежда абсурдно но никога до сега човеците не са успявали да водят битка (и при това да я спечелят) за личната си независимост. човекът спечелил лична независимост встрани от парадигмата на парите е вън от системата за овластяване. и ако масата на тези хора стане критична овластяването ще премине в абсурдно упражнение на малцинството. а после ще изчезне като неефективен механизъм
ок. това си звучи като поредната недотакована теория и/или утопия. но нека все пак повторя двете неща които правят света толкова интересно място за най-новите хора на които моето поколение има късмета да се радва а именно: първо – монопола върху истината вече не съществува. и второ – човеците вече са в състояние масово да водят битка за собствената си независимост, в която парите като разменно средство отстъпват мястото си на идеите.
мдам…
Comments
Powered by Facebook Comments