Отново гледах Lincoln. Филмът е отличен. Онова, с което го запомних след първото гледане е една фраза, произнесена от героя на Томи Лий Джоунс, след като прочутата 13-та поправка, забраняваща робството е приета от Конгреса – “Най-значимия за демокрацията правен документ беше приет с масова корупция, подкрепена от най-честния човек на Земята”. Аз съм аматьор
“Неуязвимите нямат концепция за добро и зло”. Това е лека перифраза на една реплика от филма “Сфера”, която ми се заби като пирон в мозъка. От както я чух процесите в мозъчната ми операционна система се опитват да я сдъвчат и асимилират. Фразата се оказа доста по-голяма от филма, който ми я продаде. Първото, за
Пиша този пост с чувство за вина. Имам ужасно много работа, семейството ми преживява труден преход и всяка минутка ни е буквално златна и все пак аз сядам да напиша този пост. Защото трябва да изхвърля натрупаното в мен, което моята “държава” вкарва във вените и дробовете ми ежедневно. Кавичите в думата “държава’ въобще не
“Burnout is a psychological term that refers to long-term exhaustion and diminished interest in work” – цитат от Уикипедия. Един друг вид бърнаут обаче се загнезди в главата ми – този на българина, който е почти до край изтощен да бъде българин и трайно е загубил интерес да се идентифицира като такъв. Пустинята (за предпочитане Сахара)
Някак отказвам да приема случващото се в България. Не е истиснко. Нима наистина седемте милиона живеещи тук са толкова безпомощни и манипулируеми!? Нима наистина хората, затворени в решаването на ежедневните си драми не могат да проумеят, че неизразената позиция ги вкарва в нечий чужд, вреден за тях и децата им сценарий, от който не може
Едва ли Алеко е подозирал какъв привкус ще даде на думата “балкански” слагайки я като фамилия на именития си герой. Когато мъдрих заглавието на поста имах пред вид да огранича нещата само географски, но след това осъзнах, че “Балкански” е много повече от география. “Балкански” е континент в континента, култура в културите, история в историите,
Днес изчетох една умна статия, за някой от най-очевидните политически безобразия, които се вършат пред очите ни и с участието на значителна част от нас. На мен и на преобладаващото мнозинство от хора, с които общувам, ставащото в България през последната година изглежда като абсурден водевил, в който единствената интрига е колко още брутални изцепки, унищожаващи
Ще ми се повече от нас да бяха преживели, това което аз и още мнозина българи са преживели. Ще ми се да сте били поне веднъж част от тълпата професионалисти из европейските бизнес центрове. Ще ми се да сте отсядали като обикновени минувачи из малките кафенета на Рим, Сиена, Прага, Париж… Ще ми се да
поста е лекинко профанизиран, с цел да придобие характер на невинна сатира и не се препоръчва на читатели с пуристични възгледи за лидерството, успеха, хаимбоаз и леката форма на варицела
Започва единадесетия месец на една от най-шантавите години в живота ми. Още е рано да и взимам мярката и да я окачествя като добра или лоша но определено е шантава. Шантави зимни протести, шантави избори, шантави летни протести, шантави идиоти във властта, шантави постове в блога ми, гняв, омерзение, бачкане до припадък, пак гняв, пак