колкото по-очевидна става идиотската заблуда наречена представителна демокрация толкова по наложително ще е цивилизацията ни да създаде алтернатива на методите на производство и разпределение на блага. и това няма да е плод на нечии килийни мъки и умозрения довели до толкова скапани идеологии напоследък а процес в който стихийното ще получи посока на базата на възможността за споделяне и глобално комуникиране
след 8 месеца на легло след поредица глупости сътворени от едни медици и чудеса от други (далеч по малко на брой) и почти 80 години работа в “света на диска” баща ми пое по пътя от “другата страна” видях го за последен път преди седмица с ужасяващи хрипове в гърдите причинени от дългото залежаване и
Иде реч за една дума. Тя пълни книги, презентации, курсове и джобовете на джедаите на т.нар. self help индустрия . Тя е еволюирала от дума в символ. Тежестта и върху съзнанието на човек е незаличима.
“Къде е скрита уловката?” Това се питам винаги, когато някой ми покаже “лесно” решение. Такава глупост като “лесно решение” няма никъде освен в чистата математика. Всяко решение – в смисъл на поредица от активности, които променят една ситуация от статус “неприятна” в статус (най-малко) “поносима” – е процес на разтеж и дялкане. Израстване над клиешатата, страховете и предразсъдъците и издялкване на излишъците от егото.
The trouble with having an open mind, of course, is that people will insist on coming along and trying to put things in it.
Terry Pratchett
/един напълно безсмислен пост написан изцяло за собствено удоволствие/
за да пишеш е нужна провокация отвътре. тя идва в резултат на всичко което съвкупното “аз” поглъща от вън и го разгражда до каквото може. от там нещата трябва да излязат навън. без значение дали през задния или друг изход сега ми се пише зa невъзможните неща. невъзможността съществува. незрелите намират в нея оправдание. презрелите
Едно от хубвите неща на копирането на големи файлове е че ти дават малко time out да пографоманстваш в личния си блог. Не съм писал тук от сума време. През това сума време се случиха какви ли не случвания. Умря Тери Пратчет. Новата година остаря. Малцина поумняха. Мнозина оглупяха съвсем. На мен пък все по-малко
Стивън Кови е известен предимно с поредицата си за 7-те навика на тези или онези. Не толкова популярна е концепцията му за 8-мия навик на успешните хора. Всъщност този 8-ми навик е проекция на всички останали в някаква завършеност, която Кови нарича “да намериш своя глас” (to find your voice). Накратко, зад това се има
След изборите през 2013 и последвалите ги неприлични за земите ни прояви на достойнство у едно незначително малцинство от гражданите на реп. България, написах един пост, пълен с мрънкане и хейт наречен “Терминал 2”. Много хора го прочетоха. Много, много – колко пък да са много!? Хич няма и да се напъвам да преследвам медийния