хейтът на страхливците

този е глупак… онзи е влечуго… третия е пияница… следващия мутра… всички са лайна

този пост е хейтърски. писан от хейтър за хейтърството. за нашето българско хейтърство – хейтът на страхливците.
в средствата за масово дезинформиране имаме достатъчно храна за хейт. от шофьор убиец през беге политическия елит до путин. те предизвикват в праведните толкова много праведен гняв че праведността чак се вкисва до хейт. и се хейти. има си професионални хейтъри даже. но аматьорите са повече. дискусиите под хейтърските постове са бетер бой между ултраси. но на думи. бой на едно его с друго его. без синини без свещена кръв. няма ексцесии(!?). има само обмяна на мнения. на безопасно разстояние буферирано от една технология

фейсбук е землянката на хейтърите като мене. в нея стреляме с юберкрасноречие хейт след хейт и изобличаваме проблем след проблем. и като истински либерали посочваме кой трябва да свърши работата. за нас сме оставили само и единствено демократичносто си право на вот с което сме абсолютно наясно че рано или късно (по-скоро обезкуражаващо късно) ще бием лошите. останалата работа трябва да я свърши мевере правителството прокуратурата или годо. всяко осиране на публичното управление в територията получава – цитирам – “изключително широк отзвук в социалните мрежи” и отеква дълго дълго там. а навън от социалните мрежи нещата продължават да се случват. да се чуди човек защо. сякаш има живот извън фейсбук

без изключение всеки някога е хейтил някое безмозъчно хулиганче в детството си. е, аз поне съм го правил. и като истински страхливец, хейтех моя хулиган безопасно отдалечен от него. след като ме ступаше на две на три (докато траеше боя и на ум не ми идваше да се противопоствя) той си тръгваше леко отегчен. тогава идваше моя ред – отивах на другия край на реката и го почвах – “лайно! майката ти да е…а” и прочее. после хулиганчето – пак със същия отегчен вид се обръщаше към мене и казваше – “ей сега вече ти е..х мамицата копеленце мръсно!”. да обаче аз бях вече на солидна дистанция и си плюех на петите продължавайки да го громя вербално докато тичам към къщи. в края на краищата хулиганчето натрупваше още по-голям хъс за следващия път като ме види да ме спука от бой. а следващ път винаги имаше.

сега като пораснал петдесет годишен българин, втъкал в себе си цялото клиширано съществуване на балканския комплексар, продължавам да крещя отвъд моста че волен е болен че бойко е мутра че цацаров е мафиот че тоя е такъв а оня онакъв. един единствен път ми дойде истински до гуша и отидох да протестирам с целия си гняв и страх и после превърнах протеста в хепънинг продължил до абсурдни количества дни. борисов го свалиха за една седмица с няколко стотин ултраси една разбита глава и сметки за ток. либерално красивия ни протест остана в историята единствено с това че създаде уродщината наречена контрапротест

страхът на такива като мене се крие зад концепцията за правилата и законите. дори и за безмозъчния е ясно че тука никой от хулиганите които хейтя на безопасно (?!) във фейсбушкия си профил разстояние не играят по правилата. и няма да играят никога по правилата даже ако те си ги измислят изцяло и само за себе си. ще манипулират, ще лъжат, ще набият, ще правят всичко което им изнася (даже понякога това може да е и по правилата) но ще си търсят своето, докато хейтът на страхливците кънти из фейсбук. щото на никой не му дреме за кудкудякането във фейсбук. щото ние страхливците във фейсбук сме добрите а онези “горе” и “навън” са скапаните лоши. щото сме електорат от безнадеждни страхливци и катилите спокойно могат да си разиграват коня. аз съм страхливец и за това пиша във блога си. щото знам че на никой няма да му придреме за словоизлиянията ми, но поне за малко ще се почувствУвам смелчага… от другата страна на моста

Comments

comments