Все по-малко споделяна заблуда е, че законите защитават свободата и справедливостта. Все по-често осъзнаван е факта, че законите са всъщност правила, налагани за защита на държавата, държавния имидж, и спонсорите на държавните управленци.
Законите са толкова много и толкова разнообразни, че шанса обикновен човек да ги ползва ефективно и да защити себе си, семейния си имидж и хляба си са практически нулеви.
Законите са толкова много и разнообразни, че хората посвещават ума и живота си да ги изучат и да работят с тях в полза на “трети лица” .
Законите са толкова много и разнообразни че за всеки закон има един друг, който го отрича, само че “то всичко е въпрос на казус”
Законите са толкова много и разнообразни, че ако все пак успееш да използваш някой от тях да защитиш или наложиш правото си то това става с цената на години от живота ти.
Законите ще стават все повече
Законите ще стават все по-разнообразни
Защото малките правила са обезличени.
Малките правила са онези на които моята баба ме е учила, правилата които извличахме от “поуката на приказката”, правилата които отличават вандализма от разумния живот. Един пич казваше – “Цивилизоваността е енергия и сила, укротена в полза на индивида и заобикалящите го”. Законите не укротяват енергия и сила в полза на индивида и заобикалящите го. Той се бори с последствията от всеки тип вандализъм. А вандализмът идва в следствие на погазените малки правила
Всеки ден се натъквам на погазени малки правила. Всеки ден погазвам малки правила самият аз. Всеки ден ставам жертва на поне един вандал. Всеки ден се проявявам поне веднъж като вероломен вандал.
Малките правила се спазват лесно
Малките правила се погазват още по-лесно
Когато малките правила се спазват ви живее леко и с радост и не ти е нужна религия за да си внушиш любов към ближния
Когато малките правила се погазват се извършва несправедлив и масов геноцид на човеци и човечност.
Малките правила не са издадени нито в меки нито в твърди корици. Може би за това някой …. може би за това толкова много хора не успяват да се девандализират навреме.
Малките правила не изискват “трета власт”. Не изискват никаква власт. Малките правила неизменно се налагат. Проблемът е че това изисква време. Време в което да втаса девандализацията на мозъчния мускул на набедения хуманоид. А това може да продължи много човешки животи и съдби.
За да е лесно, Господ (поне така твърди Библията) е систематизирал малките правила в кратко четиво, наречено “Десет Божи Заповеди” но явно се е предоверил на вярата в собствения си авторитет. Независимо че са малки, независимо че са Божи, богобоязливия вандал въобще не му дреме за тях когато застане срещу друг богобоязлив вандал и започнат сатанински да налагат собствения си прочит на Истината.
Аз съм един от над седем милиарда. Мястото, което ми се полага е мили0ни пъти повече от това, което практически мога да използвам за статистическата средна продължителност на човешкия живот. Храната, която Планетата е в състояние да произведе е милиони пъти над нужната ми да поддържам живота си. Енергията, която мога да използвам за да променям физическия свят около себе си е неизчерпаема. Имаме милиони (избрах тази дума заради нарицателното и звучене. иначе порядъка е много по-голям) пъти повече отколкото можем да поискаме, камо ли да изконсумираме. Но избираме да живеем като вируси. Да набележим нещо което е “доказано годно” и да го преразпределяме със закони. Да градим съдбата си, кариерите си, живота си и живота на децата си около идеята за оскъдното, от което трябва да се заграби колкото може повече за да има за нас и за тези след нас. Повече пари, повече конски сили, повече парко-места, повече, повече, повече от Червения Океан на оскъдицата
Малките правила не виреят в Червения Океан на Оскъдицата. Те са създадени от безкрайността на Синия Океан на възможностите, категорично забранен за вандалите.
Comments
Powered by Facebook Comments